Човешкият ум и знание са били най-мощните фактори при разкриване на основите на битието. Светът и съставящите го части са винаги обект на изучаване. Човек неуморно се е стремил да проникне, както в най-малкото, така и в най-голямото.
В миналото, посредством аналитичните методи на изучаване, човек е успял по чисто физически начин да раздроби материята до големината на молекулата. По-късно се откриха химическите елементи като основни градивни части на видимия свят. Дотогава обсегът на човешкото знание се простираше в сферата на философията и вярата. Единствената загадка за ония времена бе философският (магическият) камък, с чиято помощ човек мислеше, че ще може да цари над материята.
С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота.
Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух.
Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло.
Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват.
Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя.
Живата природа, обаче, съчетава в себе си, както неорганическата материя, така и органическата — светът на растенията и животните. Последните представят само клонки от организма на природата. В химията съединенията се делят на неорганически и органически. Но елементите, които ги съставят, не определят техния вид, защото днес е установено, че едно органическо съединение, получено по синтетичен път в научните лаборатории, се отличава от същото съединение, което е извлечено от някоя жива растителна или животинска клетка. Не само това, фините научни методи и пособия на новото време откриват разлика и в един и същи химически елемент, когато той се намира в неорганическото и органическото царство на природата.
За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в услуга на някакъв по висш свят. Трите измерения са изградени само в рамките на видимото.
Органическата сфера на нашата природа, а и на целия космос таи в себе си един по висш ред, едно по-висше измерение. Като че ли трите измерения се съдържат в едно ново измерение и то заедно, като една единица. Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка.
Средата за изграждане формите на триизмерния свят е пространството. Докато човек разглеждаше света само със статичната ограничена от триизмерността мисъл, формите се представяха като безжизнени силуети в пространството. Новата динамична мисъл на учения, която прозря, че над трите статични измерения съществува едно динамично-органическо такова, схвана, че средата, в която се изграждат формите на пространството е времето. То съдържа пространството в себе си, както кубът съдържа равнината и линията.
Кристалите на солите се разтварят във водата, без да оставят следи от своята форма. Но ние във всяко време, по наш почин можем да възстановим формата им в пространството, стига да изпарим водата. Законите, които изграждат техните форми не са, следователно, свързани с времето. Не е така с живата клетка и организъм. Преди всичко, изявената органическа форма (клетка или цял организъм) не може да се възвърне в първоначалното си състояние на зародишна клетка. Яйчната клетка съдържа в себе си зародишна органическа форма. Кристализирането (зараждането) на дадена форма зависи напълно от времето и условията. Времето със своя ритъм създава условия за изявяването на динамичното в природата в строга закономерност. А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез физиката — чрез законите на триизмерното.
За нас става ясно, че триизмерният свят в природата е подчинен в органическото царство на едно по-висше измерение, което се проявява не статично, а динамично чрез времето.
В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота. Последният е вложен във физическия свят, като го прониква, обгръща и организира. Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.